Не тъгувай, мое дете.
Всички знаем, че идва и краят.
Бяло облаче в синьо небе
и мечтите политнали в Рая.
Някой тръгва си стар уморен,
други още от ранни години.
Той, животът, е тъй устроèн
няма вечните чудни градини.
Ето днес си усмихнат и тук.
Утре плачат за тебе и страдат.
После идва редът и на друг.
Просто мъките вече отпадат. ...