Не тъгувай
Не тъгувай, мое дете.
Всички знаем, че идва и краят.
Бяло облаче в синьо небе
и мечтите политнали в Рая.
Някой тръгва си стар уморен,
други още от ранни години.
Той, животът, е тъй устроèн
няма вечните чудни градини.
Ето днес си усмихнат и тук.
Утре плачат за тебе и страдат.
После идва редът и на друг.
Просто мъките вече отпадат.
Знаеш Бог е протегнал ръце.
Всяка чиста душа е при Него.
Свита там до Любящо Сърце
е забравила смъртното его.
Не тъжи, че дошла е смъртта.
Тя живее тук на Земята.
Носи с себе си много тъга,
но е жива навеки душата.
Разбери, че живеем на Път,
който свършва, отново започва.
Ще приемеш спокойно светът
не загледана в черната почва.
Усмихни се, до теб е Любов.
Тя ти дава сила да вярваш,
тъй животът красив е и нов
хора близки ти не забравяш.
Те остават завинаги в теб,
като чудна магия и спомен.
Не приемаш рушащата скръб,
с нея ти си вече бездомен.
Не тъжи, мое дете...
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво общо има зрението? Хора без зрение също четат. Читателите са малко, преобладават роботите. Например, роботът фиксира думата "сираче" в текста, включва реакция "реване" и .т.н.
-
Що, да не ти се влошава зрението
-
Така вече е Ок. Добре че все още има кой да чете :р
-
При мен е такава, бройкаджийка. Постоянно ме бройка.
-
Изброи? Изкара я бройкаджийка ха ха Поправи се
-
Те сълзите са Божествен дъжд
Тя тъгата не прощава .
Болката да избои веднъж,
после Любовта остава.
Благодаря ти, Валя. -
Нека болката да избои,
тя не може сама да си иде,
затова са и нужни сълзи
и в земята със тях да замине -
Много нежно си го написал, Жабок, вълнуващо е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Значи да пиша не подходящо за роботи.