Не тъгувай
Не тъгувай, мое дете.
Всички знаем, че идва и краят.
Бяло облаче в синьо небе
и мечтите политнали в Рая.
Някой тръгва си стар уморен,
други още от ранни години.
Той, животът, е тъй устроèн
няма вечните чудни градини.
Ето днес си усмихнат и тук.
Утре плачат за тебе и страдат.
После идва редът и на друг.
Просто мъките вече отпадат.
Знаеш Бог е протегнал ръце.
Всяка чиста душа е при Него.
Свита там до Любящо Сърце
е забравила смъртното его.
Не тъжи, че дошла е смъртта.
Тя живее тук на Земята.
Носи с себе си много тъга,
но е жива навеки душата.
Разбери, че живеем на Път,
който свършва, отново започва.
Ще приемеш спокойно светът
не загледана в черната почва.
Усмихни се, до теб е Любов.
Тя ти дава сила да вярваш,
тъй животът красив е и нов
хора близки ти не забравяш.
Те остават завинаги в теб,
като чудна магия и спомен.
Не приемаш рушащата скръб,
с нея ти си вече бездомен.
Не тъжи, мое дете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
