11 мая 2014 г., 15:58

Не тъгувай... 

  Поэзия » Любовная
1324 0 8

Не тъгувай сега, че отдавна не търся причини.

Тази моя тъга и без друго не струва и лев.

Тези, нашите грешки, без друго са толкова сини,

че студената зима превърна сърцето ми в лед.

 

Не тъгувай сега, че застанах накрая на пътя.

Няма рай, но и адът е твърде обречен и глух.

Кой ли ад ще ме иска след толкова неми присъди –

тази, нашата обич, отдавна прилича на луд…

 

Тази, нашата обич, е страшно корава и силна.

На ръба пак застава и в тъмното търси подслон.

Не тъгувай сега, че за мене е толкова свидна…

Всяка обич е свидна в последния истински тон…

 

 

© Силвия Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??