Не тъгувай...
Не тъгувай сега, че отдавна не търся причини.
Тази моя тъга и без друго не струва и лев.
Тези, нашите грешки, без друго са толкова сини,
че студената зима превърна сърцето ми в лед.
Не тъгувай сега, че застанах накрая на пътя.
Няма рай, но и адът е твърде обречен и глух.
Кой ли ад ще ме иска след толкова неми присъди –
тази, нашата обич, отдавна прилича на луд…
Тази, нашата обич, е страшно корава и силна.
На ръба пак застава и в тъмното търси подслон.
Не тъгувай сега, че за мене е толкова свидна…
Всяка обич е свидна в последния истински тон…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados
