Не търся прошка
Нямам глас
и сили нямам
за отричане...
Прикована в гняв.
На кръстове,
за други
ме разпъваха.
Нямам глас,
а искам да крещя...
На плещите си
поех вина
за минало
и бъдеще...
Изнасилваха ме думите...
... Проклетница...
Клошарката, събираща
на хората
боклуците.
Нямам глас.
Гузен въздухът
избяга от гърдите ми.
Не търся прошка.
Напук на всичко зло
аз сторих добрина...
Виновно е
проклетото обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Все права защищены