19.12.2008 г., 15:54

Не търся прошка

1.3K 0 14

Нямам глас

и сили нямам

за отричане...

Прикована в гняв.

На кръстове,

за други

ме разпъваха.

 

Нямам глас,

а  искам да крещя...

На плещите  си

поех вина

за минало

и бъдеще...

 

Изнасилваха ме думите...

... Проклетница...

Клошарката, събираща

на хората

боклуците.

 

Нямам глас.

Гузен въздухът

избяга от гърдите ми.

Не търся прошка.

Напук на всичко зло

аз сторих добрина...

Виновно е

проклетото обичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Големият Дамян Дамянов , в едно свое стихотворение казва:
    ..."Ако не го боли човекът никъде, язък за него,
    значи не е жив!"
    Колко е прав!И колко е хубаво,когато напук на всичко,на сторено зло ,
    на напиращ гняв,на хвърлени хули, човек отвръща с добро!
    Както ти , Гергана! Поздрав!
  • Великолепно!!!Аплодисменти,Гери!!!
  • "Нямам глас.

    Гузен въздухът

    избяга от гърдите ми.

    Не търся прошка.

    Напук на всичко зло

    аз сторих добрина...

    Виновно е

    проклетото обичане."

    Никое добро не е останало ненаказано... нали знаеш...
    Поздрав! Весели празници и много любов!
  • Заради Гери...заради!
    За къде сме без него...?
    Харесах!
  • Страшно ми е познато подобно усещане! Прекрасен стих! Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...