Нямам глас
и сили нямам
за отричане...
Прикована в гняв.
На кръстове,
за други
ме разпъваха.
Нямам глас,
а искам да крещя...
На плещите си
поех вина
за минало
и бъдеще...
Изнасилваха ме думите...
... Проклетница...
Клошарката, събираща
на хората
боклуците.
Нямам глас.
Гузен въздухът
избяга от гърдите ми.
Не търся прошка.
Напук на всичко зло
аз сторих добрина...
Виновно е
проклетото обичане.
© Гергана Todos los derechos reservados
..."Ако не го боли човекът никъде, язък за него,
значи не е жив!"
Колко е прав!И колко е хубаво,когато напук на всичко,на сторено зло ,
на напиращ гняв,на хвърлени хули, човек отвръща с добро!
Както ти , Гергана! Поздрав!