20 июн. 2012 г., 23:18

Не умеем

880 0 9
  Не умея във теб да мълча...
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб,
пак ме искаш с очи и с докосване...
Не съзнаваш, не мислиш, че днес 
аз не крача по твоята улица...
Не умееш във мен да мълчиш.
И крещиш през забравени спомени.
Не ми хвърляй въжета с очи –
ще ме вържеш завинаги в себе си...
Не умееш... И двамата с теб
се завихме със хорската истина.
И какво от това, че боли...
Днес не можем да бъдем неискрени...
Ще се срещаме само с очи.
Но понякога... Само понякога...
Не умеем със теб да мълчим.
...
А душите се разпадали от крясъци.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...