Не умеем
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб,
пак ме искаш с очи и с докосване...
Не съзнаваш, не мислиш, че днес
аз не крача по твоята улица...
Не умееш във мен да мълчиш.
И крещиш през забравени спомени.
Не ми хвърляй въжета с очи –
ще ме вържеш завинаги в себе си...
Не умееш... И двамата с теб
се завихме със хорската истина.
И какво от това, че боли...
Днес не можем да бъдем неискрени...
Ще се срещаме само с очи.
Но понякога... Само понякога...
Не умеем със теб да мълчим.
...
А душите се разпадали от крясъци.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
