20.06.2012 г., 23:18

Не умеем

876 0 9
  Не умея във теб да мълча...
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб,
пак ме искаш с очи и с докосване...
Не съзнаваш, не мислиш, че днес 
аз не крача по твоята улица...
Не умееш във мен да мълчиш.
И крещиш през забравени спомени.
Не ми хвърляй въжета с очи –
ще ме вържеш завинаги в себе си...
Не умееш... И двамата с теб
се завихме със хорската истина.
И какво от това, че боли...
Днес не можем да бъдем неискрени...
Ще се срещаме само с очи.
Но понякога... Само понякога...
Не умеем със теб да мълчим.
...
А душите се разпадали от крясъци.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...