20.06.2012 г., 23:18 ч.

Не умеем 

  Поезия » Любовна
733 0 9
 
Не умея във теб да мълча...
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб,
пак ме искаш с очи и с докосване...
Не съзнаваш, не мислиш, че днес 
аз не крача по твоята улица...
Не умееш във мен да мълчиш.
И крещиш през забравени спомени.
Не ми хвърляй въжета с очи –
ще ме вържеш завинаги в себе си...
Не умееш... И двамата с теб
се завихме със хорската истина.
И какво от това, че боли...
Днес не можем да бъдем неискрени...
Ще се срещаме само с очи.
Но понякога... Само понякога...
Не умеем със теб да мълчим.
...
А душите се разпадали от крясъци.

~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??