НЕ УНИВАЙ

Накъде, накъде, накъде в този хаос, изпита и знойна,

сред бушуващо синьо море, от сълзи уязвима, поройна,

отърси се в миг като в сън от ненужното тягостно бреме,

захвърли го с вик и с хъс забрави го в старото време.

Накъде, накъде, накъде - не купува се чувство за обич.

Не унивай, вземи се в ръце и душата си спри ти да тровиш.

Обърни се смирено напред, напред - остави сивотата в мрака.

Черногледство погубва човек, черногледство без мисъл ни чака.

Накъде, накъде, накъде с тази плахост и тайна надежда?

нека стиснеме здраво ръце и, накъдето сърцето повежда,

да посрещнем с усмивка деня и отпием по глътка от него,

да докоснем с чувство света с неподправено кредо.

Нека обич гори и сгрява сърцата ни млади,

нека всички мечти животът реалност да прави

и от крехката плът на земята кърмилница

блудна се роди любовта - тъй обсебваща луда.