Бясна съм

на този динамичен свят,

на това забързано време!!!

Лица, с изкривени усмивки,

с продадени, изпепелени души...

           ДО КОГА?

И всеки бяга,

и всеки гони...

измамния полъх на властта.

Безброй лица,

с безброй маски...

скриват сълзите,

поробват душите,

играят роли в измислен

спектакъл...

А в живота има

толкоз много мъка,

за хората без маските,

за тези с мечтите -

красивите  и чистите!

     Поспри се ти!

За къде си се забързал,

защо заробваш детското,

и истинското, святото...

Не виждаш ли тъжния

поглед в очите на

самотния човек,

самотен  и обречен

от забързаните хора!

Не виждаш ли болката?

Защо се подиграваш

ти на слабия,

не виждаш ли самия

себе си в неговите очи!?

Защо обичаш властта,

и силата,

и всичко гнило!?

Животът е гаден,

животът  е досаден,

животът  е помия

на хорската простотия!

Огледай се!

Нима ослепя?

Ослушай се!

Подай ръка!

Усмивка дай

на човека, който

всички сочат с пръст -

слабия, истинския!

Като малък си мечтал

да бъдеш като Него,

чист, неопетнен...

сега душата си продаваш,

за да бъдеш със "звездите".

        Защо?

Поспри се!

И маската хвърли!

Вдигни очи и виж

колко болка в хорските

очи се таи...

Подай ръка за помощ,

и щастие с усмивка

ти дари!

Недей забравя от

къде си тръгнал...

и къде мечтал си

някой ден

да бъдеш ти!

PS: За всички, които се втурват в хаоса, и на които славата е заслепила очите!!!

       Не забравяйте красивото и истинското!!!

       Бъдете чисти, хвърлете маските,

       които власт ви дават, но  и ви задушават...