Не виждаш ли?
Бясна съм
на този динамичен свят,
на това забързано време!!!
Лица, с изкривени усмивки,
с продадени, изпепелени души...
ДО КОГА?
И всеки бяга,
и всеки гони...
измамния полъх на властта.
Безброй лица,
с безброй маски...
скриват сълзите,
поробват душите,
играят роли в измислен
спектакъл...
А в живота има
толкоз много мъка,
за хората без маските,
за тези с мечтите -
красивите и чистите!
Поспри се ти!
За къде си се забързал,
защо заробваш детското,
и истинското, святото...
Не виждаш ли тъжния
поглед в очите на
самотния човек,
самотен и обречен
от забързаните хора!
Не виждаш ли болката?
Защо се подиграваш
ти на слабия,
не виждаш ли самия
себе си в неговите очи!?
Защо обичаш властта,
и силата,
и всичко гнило!?
Животът е гаден,
животът е досаден,
животът е помия
на хорската простотия!
Огледай се!
Нима ослепя?
Ослушай се!
Подай ръка!
Усмивка дай
на човека, който
всички сочат с пръст -
слабия, истинския!
Като малък си мечтал
да бъдеш като Него,
чист, неопетнен...
сега душата си продаваш,
за да бъдеш със "звездите".
Защо?
Поспри се!
И маската хвърли!
Вдигни очи и виж
колко болка в хорските
очи се таи...
Подай ръка за помощ,
и щастие с усмивка
ти дари!
Недей забравя от
къде си тръгнал...
и къде мечтал си
някой ден
да бъдеш ти!
PS: За всички, които се втурват в хаоса, и на които славата е заслепила очите!!!
Не забравяйте красивото и истинското!!!
Бъдете чисти, хвърлете маските,
които власт ви дават, но и ви задушават...
© Марина All rights reserved.
