mislitel (Георги Каменов)
1174 11270
11 июн. 2020 г., 18:18

Не всеки може да се извини 

  Поэзия » Гражданская
813 7 11

Сгрешил си, хубаво, добре, 

(на всеки може да се случи)

ранил си нечие сърце, 

което в този миг се мъчи, 

но грешката си я разбрал -

Какво ти пречи, ми кажи, 

да изчистиш тази кал

с думи прости и добри?...

 

Какво го прави невъзможно 

да направиш тази крачка?

Не е нещо трудно, сложно, 

а каква е таз' спирачка

в теб, която ти не дава

да постъпиш по човешки, 

да постъпиш, както трябва?

 

Всеки прави своите грешки!

Просто днес е бил твой ред. 

Но това е поправимо

и решението е в теб...

 

Но явно, че проблем друг има!...

 

Его ли е, самочувствие?

Гордост също, може би? 

Или на съвестта отсъствие?

До простотията дори... 

 

   *****

 

Отговорът, неизвестен! 

За причините, гадая... 

Но не за всеки извинението е лесно,

тъй както не за всеки е и Рая... 

 

Е, май много задълбах

(извинете за което)

Дали въобще разбран тук бях?

"Възможно е" дочух сърцето.

 

03.06.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Как лесно различава се простака...
dansyto (Данаил Таков) dansyto
Поэзия
Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря.
За него те са въпрос на чест.
Яна Язова
Ех, колко лесно е да разбереш,
що за персона пъчи се пред тебе. ...
  1158  4  14 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето и от мен за теб 🌹
    И усмивка 😊
  • Благодаря ти за коментара, Дора.
    Има го и този вариант, но аз лично от своята камбанария, не го разбирам и не мога да вникна в подобна логика.
    Но все пак съзнавам, че и това го има.
  • Прошката я дава нараненият, Деа, а това вече излиза извън казаното в стихото.
    Да, Данаиле, има го този момент.
    Искра, благодаря за вниманието.
    Благодаря от сърце на Деа и Данаиле за чудесните коментари.
  • Браво, Георги! Прекрасно си го написал! Осъзнатата грешка е наполовина поправена! Поздравления!
  • Не е толкова трудно да се извиниш.По-трудно е да простиш, ама истински от душата...
  • Страхотно включване, Ирина, което ме провокира за пълноценен отговор.
    Ако възникне тук спор, без мен! Прекалено съм уморен да се занимавам с празнословия. А относно обкръжението ти, Евала! Мъдър старец е бил.
    Доколкото за споменатите творби, които не коментираш, за мен лично гражданската поезия е есенцията на Поезията. Просто смятам, че основна мисия на творците е да бъдат будната съвест на своето време.
    Лично мнение.
    Благодаря за повече от страхотния коментар!
  • Покрай такива творби се зараждат и много спорове.
    А аз само се замислих и броих, и смятах и разбрах, че в близкото си обкръжение нямам хора, които не могат да се извиняват. В далечното също. И после си дадох сметка, че май не познавам такива хора. Което е прекрасно!🙂
    А веднъж бях писала нещо, което един стар човек на чаша узо ме посъветва: Живей така, че да не се налага да се извиняваш. Много по-лесно е. И други неща ми каза и съм му много благодарна.

    Пп: Жоре, това е болна тема и не знам защо да не е коментирана, но както казах и горе, щекотлива е.
    Аз, например по никакъв повод не коментирам творби патриотични, героични, възпяващи род, родини, ценности и прочее бодливи теми. Политически и религиозни също, ако ще и да са поднесени в най-перфектния и неустоим стил.
    Ами, общо взето това се сещам по темата. А и всеки-какъвто е. И той душа носи, както казваше баба ми.....
  • Абсолютно си права, Мариана. А ако извинението наистина е само куха фраза, е като молитва, казана в публичен дом, от потънал в разврат и похот мръсник!
    Таня, страхотен отговор! Изчерпателен, точен, на границата с перфектното!
    Стойчо, приятелю, извини ме и мен, разбрах те.
    Пепи, постарал съм се творбата да е по-глобална, но когато касае мен подобно нещо, ако съм сгрешил, гледам да дам всичко от себе си, за да поправя стореното. А когато аз съм наранен, а човекът отсреща разбере, че е неоснователно, тогава... точно тогава се показва какъв е и влизаме в идеята на творбата.
    Благодаря ви! Въобще не очаквах подобни дълбоки и стойностни коментари! Всъщност, казвам го с открито лице, смятах, че този ми стих ще бъде подминат, и остане извън кадър.
    Е, супер съм щастлив, че се отказах лош пророк в случая!
  • Безсмислено е да мислиш и премисляш някой, с който сте на различни емоционално-интелектуални нива. Не става въпрос до его, а различни критерии и морал. Защо да прощаваш някому, който дори не съзнава, че наранява, и на който това е начинът на комуникация!? Особено ако не те касае, не е в обсега на близките ти?
  • Извинявай, но те разбрах, Георги!
  • Отговорът се нарича Егоцентризъм, а не Его-то - същността ни. Това е високото самочувствие, което трудно приема чуждото такова. Прошка дават само силните хора, слабите винаги държат само на своето право. На комплексираните им е ниска камбанарията, Гоше!
Предложения
: ??:??