Не вярвай на мен,а на сълзите ми
Не смей да се съмняваш в мен.
С честен кръст сърцето си наказвам,
за да погреба в съзанието тебе.
Не те желая. Няма я страстта.
Няма го и огъня в душата.
Тиха вечер, капчица роса,
закъсняло лято, тръгнало си без пощада.
Това за чувствата ми, разбери,
но за миг ако им повярваш,
пак към мене погледни
и сълзи ще видиш, но не са на радост.
Това са искренни цветя, болката събрали на душата.
Това е моята съдба, това е истината за нещата.
И тогава, ако още си обиден
от думите ми тъй зловещи, тръгвай си, но
не си отивай, връщай се понякога при мене.
За да ме разплачеш пак с най-чистата любов на света,
за да разбереш как и колко плащам за страха.
За страха от любовта, за това, че ще ме изоставиш...
Подай си топлата ръка и песен ще ти пея до забрава.
И не си припомняй старите слова, само в зениците ме гледай,
там най-чистата сълза, цялата любов отрежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТтТтТтТтТ Все права защищены
