Не вярваш
Не вярваш
Защо избрал си да не вярваш във словата ми?
В очите, в устните, в сълзите ми дори?
Защо се правиш, че не виждаш пушекът,
когато знаеш, че душата ми гори?
Незнам... нима си мислиш, че лъжа и целувам,
че съм сестра на Юда?
Когато вечер мъркам във нозете ти,
когато се събуждам във ръцете ти -
тогава знаеш, че съм твоята присъда.
Не вярваш, че обичам,
не вярваш, че жадувам и копнея...
Кажи, дори и цяла нощ да ти се вричам,
на сутринта ще вярваш ли, че само ти
ме караш да живея,
че само ти смъртта ми можеш да извикаш?...
Защото, казвам ти - не е лъжа, и не измама -
дори да знаех, че очите ти убиват,
умряла бих от погледа ти в сладък плен;
и нищо че в сърцето като саби се забиват,
очите ти бих гледала до сетния си ден.
И казвам ти -не е лъжа, и не измама -
с една целувка твоя всичко бих простила,
дори по устните да имаше отрова,
без страх от тях смъртта си бих изпила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Леонова Все права защищены
