Не вярваш ли
те крият свежи утрини зелени
и с блясъка на хиляди лъчи
огряват светла приказна Вселена?
Докосвал ли си детските ръце,
протегнати към тебе доверчиво,
рисувал ли си в пясъка сърце,
туптящо от любов към всичко живо?
Надниквал ли си в детската душа
и виждал ли си вярата наивна,
че всеки облак има си крила,
а вятърът развява конска грива?
Изтривал ли си детските сълзи,
избликнали спонтанно, без преструвка,
че колко ли дечица ги боли,
когато нямат майчина милувка...
Изгаря твоят свят сега от лед,
боли, на суетата роб, че стана...
Не вярваш ли? Живее още в теб
едно дете с душа като камбана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены