14 нояб. 2010 г., 21:47

Не?Възможно!

846 0 18

Една илюзия красива

под сянката на истината спи

и тихо капят пожълтелите надежди

до снопите с превързани тъги.

 

Съмненията като жило се забиват,

умират, но все повече боли.

Гнездата на молитвите са пусти,

прекършени стърчат мечти...

 

Но скоро вятър-вяра ще задуха,

снежец от спомени ще завали.

И не?възможното! ще е Възможно

щом побелеят снопите-тъги!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много приятни чувства ме завладяват когато те чета:уж тъга,а не е тъга,уж съдба,но не е съдба...Красиво пишеш,красива душевност имаш...
  • Има нещо оптимистично. Харесва ми!
  • Благодаря на всички...
  • Чудно е!
    Обичам да те чета ((( )))
  • ...!!!
    "Съмненията като жило се забиват,
    умират, но все повече боли.
    Гнездата на молитвите са пусти,
    прекършени стърчат мечти..."

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...