Очите, които не виждаха,

сега четат души.

Сърцето, което не чувстваше,

сега споделя мечти.

Душата, която замръзнала спеше,

сега танцува регетон.

Горчилката, която света посипваше,

сега е шоколадов бонбон.

Вратата, която залостена беше,

сега е вход свободен към небето.

Хвърчилото, което в килера чакаше,

се вее пак и целува слънцето.

( А казваше, че е невъзможно.

Задраскай отрицанието,

в този свят то не съществува.

Твърде много и лесно избухваш.

А сега карам ли те да се усмихваш?)

И черно-бялото

отново ще се превърне в дъга,

стига само да му позволя...