"Имай вяра" – ми каза.
И затръшна вратата.
Очите ти ме изгарят.
Колко още ще патя.
"Имай вяра" – ми каза.
И се хлъзна познато.
Тръпки по гърба лазят.
Нямаш озаптване.
“Имам вяра“ – си мисля.
Само тя ми остана.
Най-красивото се разлисти.
Но не за нас двамата.
© Иванка Гичева Все права защищены