20 окт. 2013 г., 14:19

Не заключвай

895 0 3

НЕ ЗАКЛЮЧВАЙ

 

Не заключвай нашата врата,

пътьом от пазар ще мина.

Но усетя ли онази тишина

ще оставя само половин пъртина.

 

Ще продължа - уж на разходка,

но зад къщата на ъгъла ще спра,

а край мен с почерпена походка

ще си мрънка някой под носа.

 

Не заключвай пътната врата.

Тука ли си ще позная по комина.

Ще изтупам дрехата си от снега.

И после няма да си ида...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лакрима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Симпатично.
  • Интересна работа - под хубавите ти стихове няма никой, а под не така сполучливите - цяла сюрия
    Ееей, това хората сме много непредвидими, еле пък когато сме каталясали от напрежение и немотия...
    И този ти стих ми хареса!!!
    Браво и з този стих!!!
    Нарочно минавам най-напред през непосещаваните, т.е. некоментираните
    Интересно ми е защо не са коментирани...
    Е, тук нямам отговор защо... нелепо е това мълчание на посетилите...
    Стихът заслужава и да се прочете, и да се коментира!
  • И тук сама ще се коментирам: Простичко,но силно..като теб самата!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...