28 мая 2022 г., 13:45  

Не заспиват очите 

  Поэзия » Философская
702 2 8

Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...

 

Но сърцето бунтува се тайно –
Как така ще заспиваш командно?!
Та порови ли в спомен нетраен,
Избледняващ така безпощадно?!

 

И претегли ли в своя разсъдък
Всеки жест или казана дума?!
Кое камъче в пътя негладък
Те обива, обръща по друма?!

 

Две по две прави винаги чет'ри
И числата са винаги точни!
Ала има години безчетни,
Откогато светът е започнал!

 

Да заспиш има винаги време...
Има винаги време да станеш!
А животът е – дъх да поемеш
И пак стръмното свое да хванеш!

 

Сф, 28.05.2022 г.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Две по две не винаги е четири, за мен е две.
    И аз не заспивам, но сънувам буден.
    Иначе да буташ камъка към върха, където е Той не е лошо, дори и за н-ти път да го правиш, пак има смисъл.
  • Много е тъжно, че повечето хора приемат живота, като Сизиф, това е ужасно несправедливо и неблагодарно спрямо живота и Онзи, който ни го е подарил.
  • Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха! Завърнах се след дълго отсъствие, но виждам, че редакторската намеса тук променя имеративно стиховете ми, а с това моите послания няма как да достигнат до читателя! Съжалявам!
  • Хубаво е!
  • Прекрасно!!
  • Интересно безсъние, хареса ми.
  • Благодаря за оценката!
  • Много добре си пресъздала терзанията на сърцето през нощите, което не иска да заспи и разнищва спомени минали! Дълбочина на мисълта... Поздравления
Предложения
: ??:??