28.05.2022 г., 13:45  

Не заспиват очите

1.1K 2 8

Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...

 

Но сърцето бунтува се тайно –
Как така ще заспиваш командно?!
Та порови ли в спомен нетраен,
Избледняващ така безпощадно?!

 

И претегли ли в своя разсъдък
Всеки жест или казана дума?!
Кое камъче в пътя негладък
Те обива, обръща по друма?!

 

Две по две прави винаги чет'ри
И числата са винаги точни!
Ала има години безчетни,
Откогато светът е започнал!

 

Да заспиш има винаги време...
Има винаги време да станеш!
А животът е – дъх да поемеш
И пак стръмното свое да хванеш!

 

Сф, 28.05.2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Две по две не винаги е четири, за мен е две.
    И аз не заспивам, но сънувам буден.
    Иначе да буташ камъка към върха, където е Той не е лошо, дори и за н-ти път да го правиш, пак има смисъл.
  • Много е тъжно, че повечето хора приемат живота, като Сизиф, това е ужасно несправедливо и неблагодарно спрямо живота и Онзи, който ни го е подарил.
  • Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха! Завърнах се след дълго отсъствие, но виждам, че редакторската намеса тук променя имеративно стиховете ми, а с това моите послания няма как да достигнат до читателя! Съжалявам!
  • Хубаво е!
  • Прекрасно!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...