Не знам
1.2K
0
0
Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се,
скоро ще дойде и друга.
И трета. И пета. Десета.
Хилядна. Безкрай.
Дали ще мога,
за малко, за миг кратък,
да отпочина,
да те прегърна,
да ти кажа колко много
ми липсваш.
И колко много искам
двамата с тебе
да бягаме,
любим,
да бъдем,
да можем...
Не можем.
Далеч си.
Отиде си.
Обичам те.
Липсваш ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
