Тиха е този път сутринта,

аз неподвижна, спокойно лежа,

върху мойте черни тревожности,

вплитайки една подир друга възможности.

Нощната "смяна" изниза се,

скоро ще дойде и друга.

И трета. И пета. Десета.

Хилядна. Безкрай.

Дали ще мога,

за малко, за миг кратък,

да отпочина,

да те прегърна,

да ти кажа колко много

ми липсваш.

И колко много искам

двамата с тебе

да бягаме,

любим,

да бъдем,

да можем...

Не можем.

Далеч си.

Отиде си.

Обичам те.

Липсваш ми.