Не знам
1.2K
0
0
Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се,
скоро ще дойде и друга.
И трета. И пета. Десета.
Хилядна. Безкрай.
Дали ще мога,
за малко, за миг кратък,
да отпочина,
да те прегърна,
да ти кажа колко много
ми липсваш.
И колко много искам
двамата с тебе
да бягаме,
любим,
да бъдем,
да можем...
Не можем.
Далеч си.
Отиде си.
Обичам те.
Липсваш ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
