19.03.2023 г., 10:57 ч.

Не знам 

  Поезия » Любовна
874 0 0

Тиха е този път сутринта,

аз неподвижна, спокойно лежа,

върху мойте черни тревожности,

вплитайки една подир друга възможности.

 

Нощната "смяна" изниза се,

скоро ще дойде и друга.

И трета. И пета. Десета.

Хилядна. Безкрай.

 

Дали ще мога,

за малко, за миг кратък,

да отпочина,

да те прегърна,

да ти кажа колко много

ми липсваш.

И колко много искам

двамата с тебе

да бягаме,

любим,

да бъдем,

да можем...

Не можем.

Далеч си.

Отиде си.

Обичам те.

Липсваш ми.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??