Няма да си тръгнат, нали? Спомените, които пазя.
Как ми галеше косата, как седяхме един до друг...
Не знам кое боли повече. Да трябва да те мразя
или да знам, че не мога... Беше толкова груб...
Няма да си тръгнат, нали? Нещата, за които мечтаех.
Как копнеех да ме целунеш и така да умра.
Не знам кое боли повече. Да знам, че знаех,
че така ще стане или че си траех... Беше игра...
Няма да си тръгнат, нали? Раните, които ми нанесе.
Как крещя и горя отвътре, и нищо не ми помага.
Не знам кое боли повече. Че в живота ми се намеси
или че изчезна. Вътрешно съм труп, който се разлага.
Няма да се върне, нали? Времето, когато бях щастлива.
Как се усмихвах на воля и от приятели бях заобиколена.
Не знам кое боли повече. Да знам, че съм жива
или че искам да умра... Чувствам се развалена...
Няма да се върне, нали? Вярата, която ме крепеше.
Как знаех, че всичко ще се оправи и бях позитивна.
Не знам кое боли повече. Да знам колко ХУБАВО беше
или колко хубаво БЕШЕ... Толкова съм наивна...
Няма да се върне, нали? Смисълът. Няма го вече.
Как се събуждах и си лягах с точна цел тогава.
Не знам кое боли повече. Да знам, че си далече
или че глупавата аз те искам тук. Защо съм такава?
Мина толкова време, а не напредвам. Нищо не минава.
Лъжа е, че лекува времето. Напротив, по-лошо става.
Може би просто ще свикна така. Това е най-логично.
Не, не знаеш как се чувствам. Всеки чувства различно!
© Диляна Георгиева Все права защищены