25 мар. 2018 г., 16:42

Не зная

517 0 0

П О С В Е Т Е Н О

 

Аз не знам кога съм се влюбила.

Нито как се е случило,

Само знам, че искам да бъдеш

До мене в радостите и несполуките.

 

Аз не знам, кога ли очите ни ще се срещнат отново.

Нито знам за колко време.

Само знам, че любовта ти е огън,

И е въздух за мене.

 

Аз не зная дали под дъжда,

Или под горещи слънчеви лъчи.

Нито знам, къде, и кога?

Пак ще се срещнем двамата с тебе.

 

Но помни – това между нас,

Е стихия и вяра,

На две търсещи се души,

Може би малко позакъснели.

 

Ти си вярата ми за по-светло бъдеще.

И неканен в съня ми надничаш.

Аз не зная, защо без тебе не мога да бъда?

Нито зная защо така те обичам?

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...