П О С В Е Т Е Н О

Аз не знам кога съм се влюбила.

Нито как се е случило,

Само знам, че искам да бъдеш

До мене в радостите и несполуките.

Аз не знам, кога ли очите ни ще се срещнат отново.

Нито знам за колко време.

Само знам, че любовта ти е огън,

И е въздух за мене.

Аз не зная дали под дъжда,

Или под горещи слънчеви лъчи.

Нито знам, къде, и кога?

Пак ще се срещнем двамата с тебе.

Но помни – това между нас,

Е стихия и вяра,

На две търсещи се души,

Може би малко позакъснели.

Ти си вярата ми за по-светло бъдеще.

И неканен в съня ми надничаш.

Аз не зная, защо без тебе не мога да бъда?

Нито зная защо така те обичам?

Автор: Полина Велчова