Небе
Небе
Ти поиска небе... а небето какво е -
волна шир и крила с неестествен размах,
а сега ме приканваш да бъда спокоен
и да пия от твоя откъслечен смях...
да редя всеки ден ветровете попътни,
по които ще стигнеш презрелия юг,
пък макар и край гларуси с погледи мътни
да сънуваш врабчета с души от памук...
Но защо да ти вярвам изобщо... И пак ли
да задънвам сърцето си с нежност и мрак
и да помня очите ти - истински факли -
как прогарят съвсем нискочелия праг.
Няма как да се случи. Навънка е есен
и ще падне след дни неприветният мраз.
Може днес да изпея последната песен
и да блъсна глава в нечий остър перваз.
Ти поиска небе, а небето е с кръпки
от разпаднал се гръм в този час изведнъж
или всъщност от тежките тромави стъпки
на отиващ си мъж...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
