Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
26.03.2009 г., 0:25 ч.

Небе 

  Поезия » Любовна
1302 0 15

                           Небе

Ти поиска небе... а небето какво е -
волна шир и крила с неестествен размах, 
а сега ме приканваш да бъда спокоен         
 и да пия от твоя откъслечен смях...

да редя всеки ден ветровете попътни,
по които ще стигнеш презрелия юг,
пък макар и край гларуси с погледи мътни
да сънуваш врабчета с души от памук...  

Но защо да ти вярвам изобщо... И пак ли
да задънвам сърцето си с нежност и мрак
и да помня очите ти - истински факли -
как прогарят съвсем нискочелия праг.

Няма как да се случи. Навънка е есен
и ще падне след дни неприветният мраз.
Може днес да изпея последната песен
и да блъсна глава в нечий остър перваз.

Ти поиска небе, а небето е с кръпки
от разпаднал се гръм в този час изведнъж
или всъщност от тежките тромави стъпки
на отиващ си мъж...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??