7 нояб. 2015 г., 18:45

Небе от огън

775 0 11

Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -

едно момиче и едно момче,
подпалили едно небе да тлее...
Избра да бъде с вързани криле,
та ветровете да не ги пилеят.

Избра да се излее в кротък дъжд -
пороите я бяха уморили.
Избра да бъде цъфналата ръж,
която вече няма кой да скрие.

Да е последният си дом избра -
с уюта на провинциална къща.
Но щом узрее в нея тишина,
с едно небе от огън се загръща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нарисувано с думи!
  • Радвам се, Цветелина! Благодаря, че го сподели
  • Харесах!!!
  • Няма за какво да съжаляваш, Младен, всяка критика си има своето място. Стига да има кой да я приеме и премисли, а аз мисля, че съм такъв човек. Благодаря за този коментар, ще имам предвид цялата тази ръж и всичко босоного, което може да се появи отнейде
    Шегувам се, усмихвам се, и на свой ред пожелавам спокойна неделя!
  • Христина, наистина съжалявам. Може би не следваше да ти пиша този коментар. Знаеш, че те харесвам като поет. Коментирал съм те позитивно и в сайт Хулите и тук - в Откровения. Но този път наистина не се сдържах. И то заради изпортването /според мен/ на един шедьовър. Тези образи с ръжта, като започнем още от "Спасителят в ръжта", които ги срещам буквално през 2-3 стихотворения, както и едни други образи на босоноги деца, босоноги ливади, босоног вятър и изобщо всякакви босоноги комбинации, са вече изпразнени от смисъл образи - мъртви щампи. Това беше причината да реагирам доста остро. Но повярвай ми, че го правя от добро чувство, защото си силен автор и не заслужаваш сама да екзекутираш творбите си по този банален начин.
    Хубава неделя!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...