Небе от огън
Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -
едно момиче и едно момче,
подпалили едно небе да тлее...
Избра да бъде с вързани криле,
та ветровете да не ги пилеят.
Избра да се излее в кротък дъжд -
пороите я бяха уморили.
Избра да бъде цъфналата ръж,
която вече няма кой да скрие.
Да е последният си дом избра -
с уюта на провинциална къща.
Но щом узрее в нея тишина,
с едно небе от огън се загръща...
© Христина Мачикян All rights reserved.
