18 сент. 2008 г., 19:39

Небесен дар

753 0 6

Градът посрещна ме
с усмивка - дъхтяща
на цветя и треви.

По "Витошка" вървиме
аз и ти.
Небето ни намига
закачливо,
трамваите ни пеят
"J love you!",
а тротоарите,
ах, а тротоарите
ни галят нежно
и плискат във нозете ни
сияние!...

По "Витошка" вървиме
аз и ти,
изпълнени с Любов
и със мечти,
две влюбени слънца -
магия омайна!

(А бях забравила,
че има Бяло щастие.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...