18 sept 2008, 19:39

Небесен дар

  Poesía
755 0 6

Градът посрещна ме
с усмивка - дъхтяща
на цветя и треви.

По "Витошка" вървиме
аз и ти.
Небето ни намига
закачливо,
трамваите ни пеят
"J love you!",
а тротоарите,
ах, а тротоарите
ни галят нежно
и плискат във нозете ни
сияние!...

По "Витошка" вървиме
аз и ти,
изпълнени с Любов
и със мечти,
две влюбени слънца -
магия омайна!

(А бях забравила,
че има Бяло щастие.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...