Sep 18, 2008, 7:39 PM

Небесен дар

  Poetry
756 0 6

Градът посрещна ме
с усмивка - дъхтяща
на цветя и треви.

По "Витошка" вървиме
аз и ти.
Небето ни намига
закачливо,
трамваите ни пеят
"J love you!",
а тротоарите,
ах, а тротоарите
ни галят нежно
и плискат във нозете ни
сияние!...

По "Витошка" вървиме
аз и ти,
изпълнени с Любов
и със мечти,
две влюбени слънца -
магия омайна!

(А бях забравила,
че има Бяло щастие.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...