Sep 18, 2008, 7:39 PM

Небесен дар

  Poetry
752 0 6

Градът посрещна ме
с усмивка - дъхтяща
на цветя и треви.

По "Витошка" вървиме
аз и ти.
Небето ни намига
закачливо,
трамваите ни пеят
"J love you!",
а тротоарите,
ах, а тротоарите
ни галят нежно
и плискат във нозете ни
сияние!...

По "Витошка" вървиме
аз и ти,
изпълнени с Любов
и със мечти,
две влюбени слънца -
магия омайна!

(А бях забравила,
че има Бяло щастие.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...