догаря бавно светлината
денят топи се
бавно уморен
небето се съблича
страстно
преливат се милиони цветове
от пурпурни реки тече вълшебство
политат дракони
със сребърни криле
обличат облаците с наметало
извезано с безброй звезди
художник таен
без лице и тяло
рисува с четките си
толкова умело
и омайно
картина е за него
а за нас небе
преплита в синьото лилаво
завършва с тъмни цветове
лъчите златни избледняват
погълнати
от залеза червен
последни щрихи по платното
творецът ляга уморен
нощта е будна
и блестяща
господства над земята
с цялата си мощ
красива е
и властна
до утрото
до изгрева
до следващото
ненарисувано платно
© Ол Все права защищены