23.09.2009 г., 13:13

Небесен художник

1.1K 0 16

 

 

догаря бавно светлината

денят топи се

бавно уморен

небето се съблича

страстно

преливат се милиони цветове

от пурпурни реки тече вълшебство

политат дракони

със сребърни криле

обличат облаците с наметало

извезано с безброй звезди

художник таен

без лице и тяло

рисува с четките си

толкова умело

и омайно

картина е за него

а за нас небе

преплита в синьото лилаво

завършва с тъмни цветове

лъчите златни избледняват

погълнати

от залеза червен

последни щрихи по платното

творецът ляга уморен

нощта е будна

и блестяща

господства над земята

с цялата си мощ

красива е

и властна

до утрото

до изгрева

до следващото

ненарисувано платно

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Благодаря!
  • Развихрила си и четкака си - богата палитра имаш, и лирата ти звъни прикано, нека! Това прави ценителите на красивото щастливи, бъди! Поздравления и поздрави от чичо Пурко!
  • до следващото

    ненарисувано платно...

    Страхотно...



  • НЕВЕРОЯТНО

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...