Sep 23, 2009, 1:13 PM

Небесен художник

  Poetry
1.1K 0 16

 

 

догаря бавно светлината

денят топи се

бавно уморен

небето се съблича

страстно

преливат се милиони цветове

от пурпурни реки тече вълшебство

политат дракони

със сребърни криле

обличат облаците с наметало

извезано с безброй звезди

художник таен

без лице и тяло

рисува с четките си

толкова умело

и омайно

картина е за него

а за нас небе

преплита в синьото лилаво

завършва с тъмни цветове

лъчите златни избледняват

погълнати

от залеза червен

последни щрихи по платното

творецът ляга уморен

нощта е будна

и блестяща

господства над земята

с цялата си мощ

красива е

и властна

до утрото

до изгрева

до следващото

ненарисувано платно

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Благодаря!
  • Развихрила си и четкака си - богата палитра имаш, и лирата ти звъни прикано, нека! Това прави ценителите на красивото щастливи, бъди! Поздравления и поздрави от чичо Пурко!
  • до следващото

    ненарисувано платно...

    Страхотно...



  • НЕВЕРОЯТНО

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...