Sep 23, 2009, 1:13 PM

Небесен художник

  Poetry
1.1K 0 16

 

 

догаря бавно светлината

денят топи се

бавно уморен

небето се съблича

страстно

преливат се милиони цветове

от пурпурни реки тече вълшебство

политат дракони

със сребърни криле

обличат облаците с наметало

извезано с безброй звезди

художник таен

без лице и тяло

рисува с четките си

толкова умело

и омайно

картина е за него

а за нас небе

преплита в синьото лилаво

завършва с тъмни цветове

лъчите златни избледняват

погълнати

от залеза червен

последни щрихи по платното

творецът ляга уморен

нощта е будна

и блестяща

господства над земята

с цялата си мощ

красива е

и властна

до утрото

до изгрева

до следващото

ненарисувано платно

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Благодаря!
  • Развихрила си и четкака си - богата палитра имаш, и лирата ти звъни прикано, нека! Това прави ценителите на красивото щастливи, бъди! Поздравления и поздрави от чичо Пурко!
  • до следващото

    ненарисувано платно...

    Страхотно...



  • НЕВЕРОЯТНО

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...