9 дек. 2019 г., 00:17

Небесен наблюдател

717 0 1

Ден в небето

де дете се рей

в мъгла на

безгрижна

младост и игра.

Облаците драскат

царствено в поле

от пухести влакна

и птиците разнасят

вест за предстоящата

тъга до всички

други живи същества.

Електрични вихри

се пречупват

и заражда се сълза,

а после две, и така…

Гръм прогони

ме от там, за да

не гледам как се дави

детската мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Караджов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, но смятам, че не е по темата. Не става ясно каква е детската мечта.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...