9 дек. 2019 г., 00:17

Небесен наблюдател

712 0 1

Ден в небето

де дете се рей

в мъгла на

безгрижна

младост и игра.

Облаците драскат

царствено в поле

от пухести влакна

и птиците разнасят

вест за предстоящата

тъга до всички

други живи същества.

Електрични вихри

се пречупват

и заражда се сълза,

а после две, и така…

Гръм прогони

ме от там, за да

не гледам как се дави

детската мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Караджов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, но смятам, че не е по темата. Не става ясно каква е детската мечта.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...