9.12.2019 г., 0:17

Небесен наблюдател

710 0 1

Ден в небето

де дете се рей

в мъгла на

безгрижна

младост и игра.

Облаците драскат

царствено в поле

от пухести влакна

и птиците разнасят

вест за предстоящата

тъга до всички

други живи същества.

Електрични вихри

се пречупват

и заражда се сълза,

а после две, и така…

Гръм прогони

ме от там, за да

не гледам как се дави

детската мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Караджов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, но смятам, че не е по темата. Не става ясно каква е детската мечта.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....