Dec 9, 2019, 12:17 AM

Небесен наблюдател

715 0 1

Ден в небето

де дете се рей

в мъгла на

безгрижна

младост и игра.

Облаците драскат

царствено в поле

от пухести влакна

и птиците разнасят

вест за предстоящата

тъга до всички

други живи същества.

Електрични вихри

се пречупват

и заражда се сълза,

а после две, и така…

Гръм прогони

ме от там, за да

не гледам как се дави

детската мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Караджов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, но смятам, че не е по темата. Не става ясно каква е детската мечта.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...