Dec 9, 2019, 12:17 AM

Небесен наблюдател

713 0 1

Ден в небето

де дете се рей

в мъгла на

безгрижна

младост и игра.

Облаците драскат

царствено в поле

от пухести влакна

и птиците разнасят

вест за предстоящата

тъга до всички

други живи същества.

Електрични вихри

се пречупват

и заражда се сълза,

а после две, и така…

Гръм прогони

ме от там, за да

не гледам как се дави

детската мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Караджов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, но смятам, че не е по темата. Не става ясно каква е детската мечта.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...