Небесна скитница

24 мар. 2008 г., 10:31

Поэзия » Другая

1381 0 3

Душата ми е скитница небесна,

енергия номадска, скрита в мен.

Лъч светлина от миг безбрежност,

безплътен звездолет в мен зареден.

Полита тя със мен неудържимо

през измерения и светове незрими.

Разкрива ми божествени картини

в прегръдката на нейните крила.

Развежда ме из звездни катедрали

на религии, слети с вечността.

Запалвам свещ и коленичим

пред техния олтар на светостта.

Пренася ме за миг в цивилизации,

преодоляли свой Армагедон.

Очакващи ни с обич и търпение

във бъдния ни общ космичен дом.

Душата ми като сълза отронена е.

От кой, а и защо ли - аз не знам.

Усмивка тиха, сбъднат спомен.

Дух, вечно търсещ своя океан.

deyzisi (Десислава Иванова)

2009-03-13T17:50:35+02:00

Ако можехме по-често да политаме и да се вглеждаме в онова-другото измерение,където знеш защо,как и откъде...Но нали Духа е "вечно търсещия океан"!?Казваме си:има време,има!
пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-24T15:33:17+02:00

Те това е душа.Прекрасно.Поздрави вселенски.
yogimax (Василена Т)

2008-03-24T15:18:39+02:00

Оригинално, проникновено, хубаво!