vesben (Веселин Бенчев)
18 57
24 mar 2008, 10:31

Небесна скитница 

  Poesía » Otra
1361 0 3
 

 

 

Душата ми е скитница небесна,

енергия номадска, скрита в мен.

Лъч светлина от миг безбрежност,

безплътен звездолет в мен зареден.

 

Полита тя със мен  неудържимо

през измерения и светове незрими.

Разкрива ми божествени картини

в прегръдката на нейните крила.

 

Развежда ме из звездни катедрали

на религии, слети с вечността.

Запалвам свещ и коленичим

пред техния олтар на светостта.

 

Пренася ме за миг в цивилизации,

преодоляли свой Армагедон.

Очакващи ни с обич и търпение

във бъдния ни общ космичен дом.

 

Душата ми като сълза отронена е.

От кой, а и защо ли - аз не знам.

Усмивка тиха, сбъднат спомен.

Дух, вечно търсещ своя океан.

© Веселин Бенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако можехме по-често да политаме и да се вглеждаме в онова-другото измерение,където знеш защо,как и откъде...Но нали Духа е "вечно търсещия океан"!?Казваме си:има време,има!
  • Те това е душа.Прекрасно.Поздрави вселенски.
  • Оригинално, проникновено, хубаво!
Propuestas
: ??:??