Небесна скитница
Душата ми е скитница небесна,
енергия номадска, скрита в мен.
Лъч светлина от миг безбрежност,
безплътен звездолет в мен зареден.
Полита тя със мен неудържимо
през измерения и светове незрими.
Разкрива ми божествени картини
в прегръдката на нейните крила.
Развежда ме из звездни катедрали
на религии, слети с вечността.
Запалвам свещ и коленичим
пред техния олтар на светостта.
Пренася ме за миг в цивилизации,
преодоляли свой Армагедон.
Очакващи ни с обич и търпение
във бъдния ни общ космичен дом.
Душата ми като сълза отронена е.
От кой, а и защо ли - аз не знам.
Усмивка тиха, сбъднат спомен.
Дух, вечно търсещ своя океан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Бенчев Всички права запазени
