5 апр. 2014 г., 11:11
Небесната жена
От небе воал ще ти скроя,
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда
да ти изплета елече.
Ще ти дам от слънцето следа,
за да стигнеш надалече.
В облаци над мене да стоиш,
с топъл дъжд да ме поливаш.
Сутрин в зарево да ме поиш,
в слънчев лъч да ме зариваш.
В нощи тъмни да си светлина,
в ден нощта ми да превръщаш.
Да си най-небесната жена,
но при мене да се връщаш!
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
С много любов и нежност към любимата! Трогателно и достойно за подражание! Отлично намерен финал.
Поздравление, Никола!: Мисана -
Прекрасно!
-
Много е нежно, а финалът е чудесен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че ме посещавате!Желая ви спорна и вдъхновена седмица!!