Небесната жена
От небе воал ще ти скроя,
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда
да ти изплета елече.
Ще ти дам от слънцето следа,
за да стигнеш надалече.
В облаци над мене да стоиш,
с топъл дъжд да ме поливаш.
Сутрин в зарево да ме поиш,
в слънчев лъч да ме зариваш.
В нощи тъмни да си светлина,
в ден нощта ми да превръщаш.
Да си най-небесната жена,
но при мене да се връщаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
