5 abr 2014, 11:11

Небесната жена 

  Poesía » De amor
448 0 4

От небе воал ще ти скроя,

с него аз ще те завия.

Светлите звезди ще изброя

и мъниста ще ти свия.

Прежда от луна ще изпреда

да ти изплета елече.

Ще ти дам от слънцето следа,

за да стигнеш надалече.

В облаци над мене да стоиш,

с топъл дъжд да ме поливаш.

Сутрин в зарево да ме поиш,

в слънчев лъч да ме зариваш.

В нощи тъмни да си светлина,

в ден нощта ми да превръщаш.

Да си най-небесната жена,

но при мене да се връщаш!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Приятели,за коментариите и оценките!
    Радвам се, че ме посещавате!Желая ви спорна и вдъхновена седмица!!
  • С много любов и нежност към любимата! Трогателно и достойно за подражание! Отлично намерен финал.

    Поздравление, Никола!: Мисана
  • Прекрасно!
  • Много е нежно, а финалът е чудесен!
Propuestas
: ??:??