Небесната жена
От небе воал ще ти скроя,
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда
да ти изплета елече.
Ще ти дам от слънцето следа,
за да стигнеш надалече.
В облаци над мене да стоиш,
с топъл дъжд да ме поливаш.
Сутрин в зарево да ме поиш,
в слънчев лъч да ме зариваш.
В нощи тъмни да си светлина,
в ден нощта ми да превръщаш.
Да си най-небесната жена,
но при мене да се връщаш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
