Небето трепери
Небето трепери и някак си голо е.
Вятърът гони облаци и мъглите.
По-високо от тях и все пак по-надолу
ангели чакат и точат стрелите.
Есента е в колчана, а пък прогнозата -
фабриката за дъжд е вече закрита.
Следва прохлада и студ и артрозата...
Не бива да губим за стих ни минута!
Изгаря агония: " - Ех, невъзможно е!"
Различните светове подбират паролите.
Зашифрован сюжетът... А трябва да можем
страха да убием, да надскочим и болката...
В съня ми се вмъква догадка за връщане.
В кардиограмата пише само "Любима!".
"Все още нужна!"... Чакам, прегръщам
есента с безспорното "Необходима!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
