15 oct 2014, 11:23

Небето трепери 

  Poesía » De amor
520 0 7

Небето трепери и някак си голо е.

Вятърът гони облаци и мъглите.

По-високо от тях и все пак по-надолу

ангели чакат и точат стрелите.

 

Есента е в колчана, а пък прогнозата -

фабриката за дъжд е вече закрита.

Следва прохлада и студ и артрозата...

Не бива да губим за стих ни минута!

 

Изгаря агония: " - Ех, невъзможно е!"

Различните светове подбират паролите.

Зашифрован сюжетът... А трябва да можем

страха да убием, да надскочим и болката...

 

В съня ми се вмъква догадка за връщане.

В кардиограмата пише само "Любима!".

"Все още нужна!"... Чакам, прегръщам

есента с безспорното "Необходима!"

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??